Какво се случва, когато християнин съгрешава?

модул 1 / урок 11

от Дон Кроу

Днес ще разгледаме темата „Какво се случва, когато християнин съгрешава?” Библията ни казва в 1 Йоан 1:8-9

Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда

Като християни ние рано или късно ще залитнем и в крайна сметка ще сгрешим. Това, което ни прави различни от това, което бяхме преди да повярваме е, че сега имаме ново естество. Вече се наскърбяваме от греха. Ние не искаме да грешим; ние искаме да живеем праведен живот. Но какво се случва, когато сгрешим? Имаме ли нужда отново от спасение? Това ли е, което ни учи Библията? В такъв случай, ние нямаме никаква сигурност и в известен смисъл сме по-зле и от хората в света. Те поне не сa измъчвани от съвест за грях. Като вярващи грехът не трябва да бъде в центъра на нашето внимание.  В Евреи 10:2 се казва, че чрез жертвата на Исус вярващият не би трябвало да има вече съвест за грехове. С други думи, грехът не трябва да бъде фокус в живота ни. Бог трябва да бъде нашият фокус.

В Римляни 4:2 се казва

Защото ако Авраам се е оправдал (обявен за праведен)  от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога”.(в скобите е на автора)

Ако спасението се основаваше на наши заслуги, на нещата, които правим, тогава ние бихме могли да се хвалим. Ние бихме казали, „Господи, наистина оценявам това, което си направил на кръста, но помни и нещата, които аз съм направил!” И така през цялата вечност ние ще потупваме Исус по гърба, както и себе си за нещата, които сме направили. Не! Бог е замислил спасението по такъв начин, че да няма самохвалство или отдаване слава на човек. Единствената слава или хвалeне ще бъде в Господ Исус Христос (Римляни 3:27). Дарът на вечния живот е наистина дар и той не може да бъде спечелен (Римляни 6:23).

В Римляни 4:2 се казва, че ако Авраам беше оправдан заради делата си, той би имал някаква причина да се хвали, но нещата не се случиха по този начин. Как казва писанието, че човек се спасява? Чрез неговите лични постижения? Чрез неговите собствени дела? Чрез нещата, които прави? Как на Авраам му се вмени правда или как беше обявен за праведен? Случи ли се заради нещата, които беше направил или не беше направил, или беше заради това, че той просто повярва, довери се и разчиташе на Бог чрез вяра. Библията казва в Римлани 4:3

Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда

Какво ме държи в правилна позиция и ме пази от смърт, дори когато има време, в което падам и греша? Това е заради Исус, който понесе всички мои грехове на кръста и чрез вяра в Него (не заради моите дела), аз съм оправдан (направен съм праведен пред Бог).

В Римляни 4:6 се казва

Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела

Давид от Стария Завет казва, че ще има ден, когато въз основата на нов завет, Бог ще вмени праведност и оправдание без човек да има заслуги за това. След това той казва в стих 7

Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити

Това е неоспоримо: „Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“ (Римляни 4:8). Не се казва, че Бог може и да не го направи, че понякога ще го направи, а понякога няма. Стихът казва: „Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“. На гръцки това се нарича подчертано отрицание. Това означава, че той няма никога, когато и да е, да ни вмени грях. Това са добрите новини на Новия Завет. В Евреи 10:16 се казва: „Ще положа законите Си в сърцата им (нa сърцата им), И ще ги напиша в умовете им (на умовете)” (в скобите е на автора) и част от това споразумение е, това, което Бог казва в стих 17: „И греховете им и беззаконията им няма да помня вече“. 

            Какво те държи в позиция на праведност и оправдание дори, когато имаш грях и нямаш време да го изповядаш? Това е твоята вяра в Исус Христос. Неговото име е Исус и Той спасява хората от греховете им (Матей 1:21).

 

ВЪПРОСИ

1. Прочетете Римляни 4:5. Бог оправда (направи праведни) хора, които са ________________.

Нечестиви.

2. Прочетете Римляни 4:2-3. Бог вмени нещо на Авраам (когато той повярва), което той не е имал преди това. Какво беше то? 

Праведност или праведен пред Бог.

3. Прочетете Римляни 4:22-24. Ако повярваме както Авраам го направи, какво ще ни вмени Бог?

Праведност или праведен пред Бог.

4. Прочетете Римляни 4:6. Бог вмени праведност (или направи праведен) на човек:

А) Според делата му

Б) Независимо от делата му

В) В зависимост от това колко мил е той

Независимо от делата му.

5. Прочетете Евреи 10:14. За колко време вярващите са усъвършенствани пред Бог?

Завинаги.

6. Прочетете Римляни 5:17. Праведността се получава:

А) Като я спечелиш

Б) Като дар

В) Като работиш за нея

Б) Като дар

7. Какво се внушава чрез думата „дар”?

Нещо, което се дава безплатно, което не струва нищо на човека, който го получава.

8. За да се довериш на Исус да бъде твой личен Спасител, ти трябва да Му се довериш да те носи през целия път до:

А) Църква

Б) Небето

В) Русия

Б) Небето

 

ПОМОЩНИ ПАСАЖИ ОТ БИБЛИЯТА

Римляни 4:5-8 – а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда. [6] Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: – [7] „Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити; [8] Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“.

Римляни 4:2-3 – Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. [3] Понеже какво казва писанието: „Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда“.

Римляни 4:22-24 – Затова му се вмени за правда. [23] Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него, [24] но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

Евреи 10:14 – Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

Римляни 5:17 – защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, <сиреч> правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос)