Важността на  Христовата църква

модул 2 / урок 4

от Дон Кроу

Днес ще говорим за важността на Христовата църква. Искам да прочета един пасаж от Евреи 10:25. Той казва: „като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.” Когато разглеждаме важността на Христовата църква, моят въпрос е : „Какво е църквата?”

Аз водех Евангелизаторската програма за Христови ученици в една местна църква в Колорадо спрингс, Колорадо. Ние обучавахме хора как да я използват и самите  ние също я прилагахме . За шест седмици работа с местната църква ние започнахме двадесет групи за изучаване на Библията с хора, които преди това не са били част от местната църква. Работихме с хората от тези групи  в продължение на месеци. Един ден обаче пастора наистина ме обърка. Той каза: „Нали знаеш, в Библията се казва, че Господ всеки ден прибавяше на църквата спасените. Тогава защо  не виждаме хората от групите за Библейско изучаване  в църквата ни?”

Когато работехме сред хората, те се спасяваха, ние ги учехме и им служехме. Но това, което пастора наистина  имаше предвид с думите си  беше: „Защо те не идват, за да се събираме в неделя сутрин в тази сграда?” Моята концепция за църквата също не беше много на място тогава. Това, което пастора каза наистина ме обезпокои и аз не знаех какво да направя. Помислих си : Тази евангелизаторска програма за ученици-  дали наистина действа? Наистина- достигаме ли живота на хората? Аз знаех, че ние достигаме много хора, но това, което ме объркваше беше защо тези хора не посещаваха службите в неделя сутрин.

Реших да направя изследване на значението на  думата „църква”. В този урок ще изложа това, което аз открих. В Римляни 16:3, 1 Коринтяни 16:19, Колосяни 4:15, Филимон 2, Деяния 5:42 и Деяния 20:20 Библията основно говори за това как ранната новозаветна църква  се е събирала в нечий дом. Аз зная, че има най-различни видове църкви. Има домашни църкви, църкви с малък брой членове и църкви с голям брой членове и огромни мега-църкви. Но това, което наистина привлече вниманието ми беше, че изглежда от  Писанията, че новозаветната църква се е събирала на малки групи в домовете на хората.

В Тълковен Библейски речник на Лорънс О.Ричардс (стр 164) се казва: „Простимо  е човек да се обърка в значението на думата „църква”; ние използваме тази дума по толкова много начини. Тя може да означава дадена сграда (напр. църквата на Четвърта улица), деноминация или организирано вероизповедание (Американска Реформирана църква или Баптистка църква) и дори неделно събиране (напр. Ходи ли на църква днес?). Но нито едно от тези значения не е особено библейско. И тогава аз се замислих, Наистина, какво значи това? Какво наистина означава думата „църква”?  Ще продължа цитата: „Тъй като много хора са приели, че църква означава сграда за религиозни служби, а не събиране от хора, които се покланят на Бога, значението на думата може да бъде подвеждащо.” Гръцката дума за „църква” е еклесия и нейното буквално значение е събиране от хора с цел поклонение или молитва или хваление или само взиране/пребъдване в Божието присъствие. И още нещо: „Еклесия в Новия завет може да обхваща различен брой вярващи. Може да се използва за малки групи, които са се събирали в домове (Рим16:5). Може да обхваща всички вярващи, живеещи в даден голям град (Деяния 11:22), или голяма географска област като Азия или Галатия.” „Типичното църковно събиране се е осъществявало в дома. Когато са се събирали, всеки е имал химн, слово на поучение, откровение, език или тълкувание (1 Кор 14:26). Отделни хора са споделяли, а останалите са „преценявали внимателно казаното” (1 Кор 14:29)…като това споделяне е от основна важност  за самото съществуване на църквата като общност от вярващи. От всеки един се е очаквало да участва/да допринася и да служи на другите със своя духовен дар/дарби”.

В Евреи 10:25 се казва: „като не преставаме да се събираме заедно”. Църквата е група от хора, които се  събират заедно с цел да гледат към Исус, да хвалят Господ, да получават насока от Господ и да следват тази насока. Основната цел на ранната църква е била изграждането. Те са се събирали, за да се изграждат един друг във вярата.

Ранната църква е била евангелизираща църква. Хората са били разпръснати навсякъде, споделяли са вярата си в Исус Христос, и докато те са правили това, Господ е прибавял на църквата – не на сградата – добавял е хора, които са се покайвали и повярвали. И тогава вече те са се събирали, за да се насърчават един друг, да упражняват духовните си дарби, да си служат и да си общуват по време на общите хранения. Когато са били заедно, те са упражнявали духовните си дарби, за да се изграждат едни други. След това са излизали и са проповядвали Словото и целия цикъл започвал отново. Те са вярвали в Господ Исус Христос и са се събирали заедно. Нямало е никакво значение къде ще се събират. Може да е било в някаква сграда или в нечий дом. Може да са били огромен брой хора или малък брой хора, които са се събирали в нечий дом. Това е било е без значение. Целта на събиранията им в името на Господа е била да упражняват дарбите си, да се насърчават и да общуват заедно като крайния резултат от това е бил наставление и изграждане едни на други.

Открих, че това, което ние правехме с нашата Евангелизаторска програма чрез местната църква, за която споменах по-рано – ние се събирахме на двадесет различни групи за изучаване на Библията в града, което значи че ние се събираме като двадесет различни църкви. Това не беше това, което думата „църква” означава  днес, но ние се събирахме като „църквата” двадесет пъти в седмицата – събирахме се в името на Господ Исус, за да се насърчаваме едни други,  да гледаме към Господ Исус, да се поучаваме в Божието Слово и да упражняваме нашите духовни дарби.

Каквато и църква да посещавате, независимо дали е деноминационна или не, или  се събирате в мега-църква или малка домашна група – Писанието ни казва, че колкото повече Деня приближава, и греха се умножава, много повече Божията благодат ще преизобилства. Благодатта ще изобилства в тези събрания на Божия народ. В църквата, в която всеки вярващ  взима участие в служението на Исус Христос хората могат да си служат едни на други, да се увещават едни други, да се насърчават едни други като  упражняват духовните си дарби едни с други.

Всички бихме имали полза да се събираме в такава група вярващи. Дори и да са само двама или трима, които се събират в името на Господ Исус, ние трябва да се събираме редовно. Добре е да се събираме, за да упражняваме духовните си дарби, да се увещаваме, да се насърчаваме, заедно да гледаме към Исус и да се молим едни за друг. Много неща могат да се кажат за църквата. Бихме могли да говорим много за стареите, надзорниците, пасторите и църковното управление, но не това е целта на това поучение. С него ние целим да познаем каква е целта на църквата и да знаем, че не е нужно  да стоим изолирани като един човек на някакъв самотен остров. Така няма да можем да оцелеем. Когато получихме спасение, Бог ни постави в Христовото тяло – световното/всемирно тяло от вярващи. Ние се нуждаем един от друг и е нужно да се събираме като църква на Господа, за да се насърчаваме едни други и да си служим едни на други с духовните дарби, които Бог ни е дал. Насърчавам ви да се срещнете с Божиите хора още днес.

 

ВЪПРОСИ

1. Прочетете Евреи 10:25. Какво не трябва да преставаме?

Да се събираме заедно като вярващи

2. Прочетете Деяния 5:42. Всеки ден в храма и във всеки дом те ……..…….. и …………………… че Исус е Христос.

Поучаваха и проповядваха

3. Прочетете Деяния 2:42 В кои четири неща ранната църква постоянстваше?

И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба( хранели са се заедно и са взимали Господна вечеря) и в молитвите.

4. Прочетете Деяния 2:44-45. Вярно ли е, че ранната църква постоянстваше в даването на пари за построяването на църковен паркинг? Да или Не

Не, не е вярно

5. Прочетете 1 Кор 12:28. Избройте осем различни дарби , които Бог е дал на църквата си.

Апостоли, пророци, учители, такива, които са вършели чудеса, такива, които са имали дарбата изцеление, които са помагали, които са управлявали/уреждали/администрирали и такива,които са говорели на непознати езици

6. Прочетете 1Кор 14:26. Когато Божия народ се събираха като църква ,те имаха свобода да изразяват своите дарби. Назовете пет неща, които се случваха, когато те се събираха.

Един има песен, друг поучение, друг  разказва какво откровение Бог му е дал, друг говори на непознат език и друг тълкува казаното.

7. Прочетете Деяния 6:1. Ранната Новозаветна църква ежедневно споделяше храна с ……………

Вдовици

8. Прочетете Яков 1:27. Единствената религия, която е угодна на Бога е религията, която ………………

Се грижи за сираците и вдовиците в тяхната неволя

9. Прочетете 1 Тим 5:9-11. Какви трябваше да бъдат вдовиците, на които ранната църква помагаше?

„Вдовиците в списъка за помагане трябва да бъдат най-малко 60 годишни и да са били верни на съпрузите си. Трябва да бъдат уважавани от всички заради добрините, които са вършели. Добре ли са отгледали/възпитали децата си? Помагали ли са на странници/чужденци? Служили ли са на други християни със смирение? Помагали ли са на хора в беда? Били ли са готови винаги да вършат добро? По-младите вдовици не трябва да бъдат в този списък”.(1 Тим 5:9-11 New Living превод )

10. Прочетете 1 Кор 9:14. Църквата помагаше на вдовици, сираци и бедни,а също така помагаше на/поддържаше и ………………………

Проповедниците на Словото

11. Прочетете Матей 25:35-40. Защо хората смятат, че единствения начин да даваш на Бог е да дадеш пари в дарението?

Защото така са били научени.

12. Прочетете Деяния 4:32-35 и Притчи 3:9-10. Какво са правели стареите и пасторите в ранната църква с финансите?

Давали са на нуждаещите се като са почитали Господа чрез даването си.

 

ПОМОЩНИ ПАСАЖИ ОТ БИБЛИЯТА

Евреи 10:25 – като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

Деяния 5:42  – И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

Деяния 2:42 – И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

Деяния 2:44-45 – И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо; [45] и продаваха стоката и имота си, и разпределяха <парите> на всички, според нуждата на всекиго.

1 Коринтяни 12:28 – И Бог е поставил някои в църквата <да бъдат>: първо апостоли, второ пророци, трето учители, <други да правят> чудеса, <някои имат> изцелителни дарби, <други с дарби> на помагания, <на> управлявания, <на говорене> разни езици.

1 Коринтяни 14:26 – Тогава, братя, що става <между вас?> Когато се събирате всеки има <да предлага> псалом, има поучение, има откровение, има <да говори непознат> език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.

Деяния 6:1 – А през тия дни, когато се умножаваха учениците, възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване <на потребностите> техните вдовици били пренебрегвани.

Яков 1:27 – Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва <човек> сирачетата и вдовиците в неволята им, <и> да пази себе си неопетнен от света.

1 Тимотей 5:9-11 – Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, <която е била> на един мъж жена, [10] известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странни, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело. [11] А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват,

1 Коринтяни 9:14 – Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

Матей 25:35-40 – Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; [36] гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. [37] Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? [38] И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? [39] И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме? [40] А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.