Да прощаваш на другите

модул 2 / урок 9

от Дон Кроу

Матей 18:21-22 казва:

„Тогава Петър се приближи и Му [Исус] рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти – до седемдесет пъти по седем“ (скобите са на автора).

Мисля, че Петър мислеше, че е много щедър, питайки колко пъти трябва да прощава на някой, който му е съгрешил, „седем пъти на ден, как мислиш?“ Исус каза: „Петре, не седем, но седемдесет пъти по седем“. Това са 490 пъти, но това не означава, че след 490-ия път ти не трябва да прощаваш. Това, което Исус каза беше един невъзможен брой прегрешения, които биха могли да се случат на един човек за един ден. Той казваше, че прощаването трябва да бъде непрестанно, че трябва да продължава и продължава. Прошката трябва да бъде истинското отношение на християнина. Исус казва в Лука 23:34:

„Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“

Така също мъченикът Стефан в Деяния 7:60 каза: „Не им считай тоя грях“. Не всички хора ще получат прошка, но отношението в сърцето на християна трябва да е винаги да я предлага.

Исус разказва притча за прошката когато продължава в стих 23 на Матей глава 18:

„Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на [да направи равносметка на] слугите си. И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта [Версията на Библията „Living Bible” казва, че това е равно на 10 милиона долара.]. И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дългa. Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко“ (скобите са на автора).

Сега, ето каква е ситуацията: има един мъж, който всъщност дължи десет милиона долара на господаря си. Няма начин той да ги плати – и той и господарят му го знаят. В онези дни, ти не би могъл да обявиш банкрут, както сега можеш в Съединените щати – ще продадат теб, жена ти, децата ти и всичко, което имаш, а ти отиваш в робство. Ти биваш изпращан в затвора, докато всичко не бъде платено, и ако това не стане, ти оставаш в затвора през целия си живот. Този мъж направи единственото нещо, което знаеше да направи: Падна на колене и молеше за милост. „О, Господарю, бъди търпелив към мене, и ще ти платя всичко. Моля, умолявам те. Ще ти изплатя всичко. Само бъди търпелив“. Забележете какво се случва в стих 27. Казва се, че господарят му се отнесе към него със състрадание и му опрости дълга.

Ние имахме дълг, който не можехме да платим. Библията казва, че заплатата на греха е смърт (Римл. 6:23) – отделяне от Бог за вечността – цялото сребро и злато в света не можеше да ни изкупи. Тогава Бог в Своята състрадателност и в Своята благодат изпрати Своя Син Исус Христос на земята да плати дълга, който ние не можехме да платим. Бог погледна към нас в Своето състрадание и милост и каза: „Прощавам ти този дълг.“

На този мъж, на който току-що бяха опростили десет милиона долара, му се дължаха нещо като двадесет долара от негов съслужител. Той го откри и каза: „Току-що ми опростиха десет милиона долара, а какво са двадесет долара за мен? Искам да си свободен, както съм и аз! Остави ги! Всичко е наред, защото на мен ми бяха опростени десет милиона долара!“ Това трябваше да се случи, но не се случи. Нека прочетем какво всъщност стана в стихове 28-31:

„Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза [Равно близо на 90 лева]; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш. Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга. А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.“

Той хвърли този мъж в затвора за двадесет долара, след като на него бяха опростени десет милиона долара! Можете ли да си представите това?

Стихове 32-34 казват:

„Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли. Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите <да го изтезават> докле изплати целия дълг.“

Този мъж беше хвърлен в затвора заради начина, по който се отнесе към съслужителя си, и така загуби неговото първоначално прощение. Исус каза в стих 35:

„Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.“

Не е ли глупаво, бидейки простени за всички наши грехове – заплатата, за които са смърт и отделяне от Бог за вечността – да отказваме да простим? Ние умоляваме Бог, казвайки: „Прости ми и имай милост към мен чрез Исус Христос,“ получаваме милост, а после се обръщаме и отказваме да простим на някой друг за дребно нещо, което мислим, че е толкова голямо – след като сме получили прошка за всички неща, които сме извършили. Бог казва, че това е нечестие.

Аз бях пастор на една църква преди известно време и имаше една млада жена в събранието, която можеше да вижда неща в бъдещето. Тя дойде при мен един ден и каза: „Святият Дух ли ми казва неща, които ще се сбъднат и показва ли ми неща от бъдещето? Знам кога хората ще умрат и кога някой ще претърпи автомобилна катастрофа и подобни неща.“ Аз казах: „Няма да харесаш отговора ми, но не вярвам, че това е Святият Дух. Мисля, че това е гадателски дух, същият дух,който следваше Апостол Павел в Деяния 16. Той накрая го смъмри и му заповяда да излезе от онова момиче и тя загуби способността си да предсказва бъдещето.“ Аз продължих, като й обясних, че аз не съм Бог и казах: „Искам да отидеш при Исус и да го попиташ: „Господи, какво ми казва тези неща и ми дава информация, дори преди да бях спасена? Твоят Святи Дух ли е или е някой друг?“ Един ден тя се върна при мен и рече: „Говорих с Господ за това и мисля, че всичко е наред.“ Аз казах: ”Каквото и Господ да каже все е право – аз не съм Великият Пастир.“

Това беше в началото на 1986, а знаете ли какво стана през 1986? Ние имахме космическа совалка, наречена Чалънджър (Претендент), и в нея отлетяха осем човека. Един от тях беше една жена учител. Докато тази млада дама гледала телевизия, тя видяла жената, която казвала: „Утре аз отлитам с Чалънджър“ и тя обяснявала за това. Един дух й проговорил и казал: „Тя ще умре, тя ще умре.“ На слеващия ден когато Чалънджър отлиташе, той експлоадира, докато целият свят гледаше, а всички от екипажа умряха. Младата дама дойде при мен и ми каза: „Брат Дон, мисля, че това което ми говори и ми дава информация може да не е Святият Дух. Ще се молиш ли за мен?“ След службата същата нощ, след като всички си тръгнаха, аз я хванах за ръка и казах: „Ти, нечист дух на гадателство, излез от нея!“ Нищо не стана! Учениците на Исус се опитаха да изгонят нечист дух от един млад мъж веднъж и не можаха  да го направят. Исус рече: „Доведете младия мъж при мен.“ И така аз казах: „Господи, аз мислех, че зная какво става тук, но аз предоставям тази дама на теб. Покажи ни какво се случва.“ Моята съпруга се молеше с нас и Бог й даде слово на знание. Тя каза: „Това има нещо общо с нейната майка.“ Аз казах на жената: „Ще простиш ли на майка си?“ В момента, в който казах това, глас изкрещя от нея: „НЕ! Тя ме изостави!“ Тогава аз казах: „Връзвам те, нечист дух“ и питах жената отново дали ще прости на майка си. Тогава тя прости и освободи майка си и я пусна чрез благодатта и помощта на Бог. Тя успя да изостави това, като взе решението да прости и тогава получи нейното избавление и свобода.

Точно както Исус каза в притчата в Матей 18, аз казвам, че ако не простим от сърце, след като ни е бил опростен толкова голям дълг от нашия небесен Баща, ние ще бъдем дадени в ръцете на мъчителите. Кои са мъчителите? Те могат да бъдат различни неща – демонични крепости, угнетяване, болест, депресия, заболяване и много други неща. Коренът е непростителност. Да не простиш, след като си бил простен, дава място на Дявола в нашите животи. Библията казва, че ние трябва да вземем решение да простим. В Господната молитва (Мат. 6:9-11), Исус каза да простим, както и на нас е било простено.

Марк 11:25-26 казва, че когато се молим, ако имаме нещо против някого, ние трябва да простим. Какво означава това? Колко дълго трябва да остане непростителността в сърцата ни? Само колкото ни отнема да отидем при Господ и да се помолим. А ако имаме и най-малката частица на непростителност срещу някого, ние трябва да ги освободим и да кажем: „Боже, аз ги освобождавам днес. Аз им прощавам. Аз правя избор, защото Ти ми прости такъв голям дълг.“

„Боже, аз се моля за всички, които четат този урок и имат непростителност в живота си, да вземат решение точно в този момент да освободят този човек, да им простят, независимо дали са живи или умрели. Моля се да изоставят това и да позволят това нараняване да бъде изцелено чрез Твоята сила и Твоята благодат днес, Господи. Благодаря Ти, в името на Исус. Амин.“

ВЪПРОСИ

1. Прочетете Матей 18:21. Колко пъти предложи Петър да прости?

Седем пъти.

2. Прочетете Матей 18:22. Колко пъти каза Исус, че трябва да прощаваме?

Четиристотин и деветдесет (или безкрайно, непрестанно).

3. Прочетете Матей 18:23-24. Колко пари дължеше този слуга на неговия господар?

Десет хиляди таланта или десет милиона долара (сума, която вероятно никога не е можела да бъде изплатена).

4. Прочетете Матей 18:25. Тъй като този слуга не можеше да подаде документи за обявяване на банкрут, какво щеше да стане?

Той, неговата съпруга, децата му и всичко, което имаше, щеше да бъде продадено на пазар за роби, за да се плати неговия дълг.

5. Прочетете Матей 18:26. Каква беше молбата на този слуга?

Господарят да има търпение към него и той ще му изплати всичко.

Щеше ли да може да изплати този дълг?

Вероятно не.

6. Прочетете Римляни 18:27. Какво отношение показа господарят към своя слуга?

Отношение на състрадание и простителност.

Какво отношение показа Бог към нас и към нашия дълг (греха)?

Отношение на състрадание и простителност.

7. Прочетете Матей 18:28. Слугата, на когото беше простено, имаше съслужител. Колко му дължеше този съслужител?

Сто пеняза (дневна надница).

8. Прочетете Матей 18:28. Какво беше отношението на този слуга към неговия съслужител?

Отношение на нетърпение, насилие и непростителност.

9. Прочетете Матей 18:29-30. Какво направи този слуга със съслужителя си?

Хвърли го в затвора, докато изплати неговия малък дълг.

10. Прочетете Матей 18:31-33. Как господарят нарече непрощаващия слуга?

„О, ти, нечестиви слуго.“

11. Прочетете Матей 18:33. Какво каза господарят, че е трябвало да извърши слугата му?

Трябвало е да има състрадание към своя съслужител, както господарят се е смилил над него. Трябвало е да го освободи и да му прости.

12. Прочетете Матей 18:34. Когато господарят научи какво се е случило, как повлия това на неговите емоции?

Той се ядоса.

13. Прочетете Матей 18:34. Чрез своите действия (или решения) този непрощаващ слуга лиши ли се от прошката, която му беше първоначално предложена?

Да.

14. Прочетете Матей 18:35. Какъв е смисълът на тази притча?

„Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите безусловно на всеки, който поиска милост.“ (Матей 18:35, версия на Библията The Message)

ПОМОЩНИ ПАСАЖИ ОТ БИБЛИЯТА

Матей 18:21-27 – Тогава Петър се приближи и Му рече: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? до седем пъти ли? [22] Исус му рече: Не ти казвам: До седем пъти – до седемдесет пъти по седем. [23] Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. [24] И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта {Равно на 60,000,000 лева зл.}. [25] И понеже нямаше с <какво> да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга. [26] Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. [27] И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема.

Матей 18:28-35 – Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза {Равно близо на 90 лева зл.}; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което< ми> дължиш. [29] Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. [30] Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, <да лежи> докле изплати дълга. [31] А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. [32] Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли. [33] Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? [34] И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите <да го изтезават> докле изплати целия дълг. [35] Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.